* * *

Аврамова жертва

Дошло е, Боже, дошло е
голям ден Гергьовден;
секи ще агне заколи,
Гергьовден да си посрещне.
Нали й Никола сиромах,
той няма агне да коли,
най си Никола имаше
едно ми малко детенце;
той си детенце обрече
за курбан да го заколи.
Никола по двор ходеше
остри ножове точеше.
Детенце на татко думаше:
- Що ти са остри ножове,
мене ли ще колите?
Никола нищо не каза,
за руса го коса улови
и му главата отряза,
и на майка му продума:
- Я иди, пещта опали,
детенце да си опечем,
Гергьовден да си посрещнем!
Нали й майка за жалост,
като го в пещта сложили,
бързо пещта оттули,
оттули и що да види -
детенце сред пещта седнало,
ситна го роса повило,
в ръце книга държеше
и на майка си думаше:
- Защо, майко, прибърза,
та си пещта оттули,
не можах писмо да изчета,
моето писмо безкрайно
и моя живот безкраен!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.