* * *

Аврамова жертва

Аврам Петкана думаше:
- Петкано, първо венчило,
станало й девет години
ний двама кът сме са вземали,
от сърце рожба нямаме,
на Бога да се помолим,
дано ни Господ съжали,
една каква да е рожбица,
момчана или момична.
Ако е рожба момчана,
на Бога жертва ще да я дадем,
ако е рожба момична,
на манастир ще да я дадем.
Нали са хора праведни,
я че ги Господ съжалил
мина са девет месеца
Петкана е рожба добила,
добила рожба момчана,
на име Иванчо кръстили.
Расъл Иванчо, порасъл,
станал ми и на три години,
зе мама си да разсмива,
а тейка си да разплаква.
Една ми сутрин ранили,
рано ми, рано неделя,
двамата у гора отиват
с плач си у гора стигнали.
Аврам си ножче точеше
и си жално плачеше.
От небето се й глас изчуло:
- Не си детето закаляй,
най иди долу в храсталака,
че вземи овнич най-голям,
овнича да си заколиш,
на Бога жертва да дадеш.
Двамата се много зарадвали,
със плач са у гора отивали,
с песни се назад върнали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.