* * *

Аврамова жертва

Отка' се Станьо задоми,
задоми и се ожени,
и си зе Станка хубава,
минаха девет години,
а рожба нямат никаква,
ни момче, ни момиченце.
Двама са Богу молеха:
- Я дай ни, Боже, чедице,
я момче, я момиченце.
Надя са, Стана, надя са,
надя са, и пренадя са,
секи ден в черква ходеше,
дебели свещи палеше,
и на Бога се плачеше:
- Я дай ми, Боже, рожбица,
че ми са, Боже, додея
по село, Боже, да ходя,
да ми са смеят хората:
"Таз ли йе Стана хубава,
хубава, йеловицата;
дето йе грешна, прегрешна -
Господ й деца не дава!"
Стори ми, Боже, молбата
и дай ми момче Иванча;
кога Иванчо порасте,
курбан ще да го заколя
на свети Гьорги през денят.
Господ си Станка послуша,
даде й рожба родена,
Иванча дете мънинко,
със златно перчемче на глава,
със ясно ми слънце на чело.
Расъл Иванчо, порасъл,
на поп го мама проводи,
на книга да се научи.
Кога йе книга изучил,
Станка си Станчу думаше:
- Станьо ле, първо либе ле,
хайде си курбан заколим,
че ми йе заран Гергьовден!
Станьо по двори ходеше,
остри ножове точеше,
и дребни слъзи ронеше.
Като го видя Иванчо,
той си майка си питаше:
- Майко ле, стара майчице,
що ходи татко по двора,
що точи остри ножове
и сълзи рони из очи? -
Мама Иванчо думаше:
- Иванчо, чедо мамино,
курбан сме Богу обрекле,
Богу и свети Гьоргию,
курбан ще да те заколим,
че ми йе заран Гергьовден!
Иванчо мама думаше:
- Послушай, стара майчице,
да ми вежете ръцете,
ръцете още краката,
да не ви нещо направя
и с кръви да ви наръся,
че йе от Бога грехота!
Та си Иванчо вързаха,
на глава венец туриха
от дърво, от маслиньово,
очи му с кърпа везаха,
с червена кърпа карловка,
па си Иванча заклаха,
и го във фурна метнаха -
да се изпече хубаво.
Малко са много минало,
Станка си фурна отхлупи -
Иванчо в фурна седеше,
бяло си книже държеше,
черно си писмо четеше,
на свети Гьорги молеше.
На майка книже подаде:
- Я на ти, мамо, таз книга,
да види тато, да види,
що книга пише, да знае!
Господу курбан не трябва,
не трябва курбан човешки.
Я иди, тато, я иди,
та хвани йегне гергьовско,
хранено и бозайниче,
та го за курбан заколи -
на Бога и на Гьоргия!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.