* * *

Аврамова жертва

Що си беше Аврам гостолюбец,
ала нема от сърце рожденье!
Па са оно на Бога помоли:
- Дай ми, Боже, от сърце рожденье,
и него чем курбан да закольем,
че го закольем на Свети Гьоргиа!
Дал му Господ това мъжко дете,
чувало го до една година.
Прати Господ два бързи ангела:
- Айде, Аврам, що си издумало,
немой да си от дума назаде!
Аврам се е тогай помолило:
- Остайте го до три бре години,
ега ми сал дума продума,
ега му дума запазим!
И они са тогай оставили,
оставили дете до три годин.
Настанало тамън три години,
па са дошли два бързи ангела:
- Айде, Аврам, що си издумоло,
немой да си от дума назаде!
Говорил е Аврам гостолюбец:
- Чуйте мене, два бързи ангела,
тамън съм му дума запазило,
да живее до седъм години!
Настанало до седъм години,
па са дошли два бързи ангела:
- Айде, Аврам, немой да си назад,
назад да си от твоята дума!
Тогай стана Аврам готолюбец,
та си зема той влашки ножове,
да ги зема, та да ги заостри.
Говорило нему мъжко дете:
- Леле тате, Аврам гостолюбец,
защо остриш той влашки ножове?
Аврам си му тогай отговара:
- Леле сине, леле мое чедо,
острим ножи, тебе че те кольем!
И оно му тогай отговара:
- Леле тате, Аврам гостолюбец,
немой да ме у дворове кольеш:
моя майкя како че ме гледа?
Но ме карай у незната река,
тамо има дърво маслинево,
та ме вържи там да ме закольеш!
Откарал го у незната река,
вързал го е дърво маслинево.
Говорило това мъжко дете:
- Леле тате, Аврам гостолюбец,
я соблечи свила и кадифе,
че ме кольеш, да се не кървавиш!
Соблече се Аврам гостолюбец,
фана дете за русата коса,
извил му е глава воз небеса,
тръгна ножи, Богми, да го колье.
Нещо му се гласи зачуяха:
- Таком Бога, Аврам гостолюбец,
я не кольи твое мъжко дете,
развърти се налево-надесно,
що си видиш, това да закольеш!
Зади него дори два овнове,
два овнове със вити рогове;
а ги закла, и дете остана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.