* * *

Аврамова жертва

Задал ми се, Боже,
ден Гергьовден;
секи си агне закла,
а кой няма, с пари ще купи.
Стоян, човек сиромах,
той си агне няма,
нито пък с пари да купи.
Решава да си детето заколи,
детето Иванчо, четиринайсет годишно.
Стоян на майка думаше:
- Ний сме хора сиромаси,
ний си агне нямаме,
нито с пари да купим,
ний ще си детето заколим,
на Бога курбан да сторим!
Решава и го заколва,
и на Марийка думаше:
- Аз ще си на къра изляза,
да си нивите обиколя;
докат се назад не повърна,
да не си пещ отворила!
Нали е Марийка майка,
яростна, още жалостна,
тя се не изтърпяла,
че си е пещ отворила.
Какво Марийка да види -
Иванчо на стол седеше,
бяло си книжле четеше,
ситно си писмо пишеше!
Той си на майка дума продума:
- Защо прибърза майно ле,
да ми пещ отвориш,
че не можах книжле да си изчета
и да си писмо напиша!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.