* * *

Аврамова жертва

Стоян се Богу молеше:
- Бре Боже, бре, мили Боже,
отдай ми, Боже, харижи
една ми, Боже, рожбица,
я мъжко, Боже, я женско,
не ща го, Боже, за много -
да рече "мамо" и "тетьо"!
Де седял Господ, та слушал,
даде му Господ, хариза
една му мъжка рожбица.
Кръстили са го Иванчо.
Растил Иванчо, пораснал,
станал е на три години,
рекъл е "мамо" и "тетьо".
Дошъл е свят ден Гергьовден,
Стоян Иванча ще коли.
Стоян ножове точеше,
Стоянца булка хубава,
Стоянца хляба печеше,
печеше Стоянца, плачеше.
Иванчо мами думаше:
- Мамо льо, мамо миличка,
що печеш хляба и плачеш,
дали ти свидно агнето?
Мама Иванчо думаше:
- Иванчо, мило мамино,
свидно ми й, Иванчо, агнето.
Всичките агне ще колят,
баща ти тебе ще коли,
че ти си, Иванчо, врекано
на свети Гьорги Гергьовден.
Стоян Иванчо улови
и му свешчица запали,
и дребно сълзи зарони.
Господ му ръка улови,
шаро му ягне подаде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.