|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Аврамова жертва
Аврам и Тодорка, двамата
живели, каквото живели,
от Бога рожба нямали.
Аврам на Тодорка думаше:
- Тодорке, първа първино,
да знаех, либе, да знаех
в кого е вината,
да знаех, че е в тебе,
младичка ще те парясам,
да знаех, че е в мене -
в сърцето да се пробода.
Къде стоял Господ, къде слушал,
Тодорка забременява.
Аврам на Тодорка дума:
- Тодорке, първа първино,
ако ни даде Господ рожба,
ако ще да е момчана,
ако ще да е момичана,
на една годинка като стане,
"мама" и "тате" като викне,
главата ще му отрежа,
на Бог курбан ще направя!
Тодорка, булка хубава,
мъжка си рожба родила,
Георги му име дали.
Раснало и пораснало,
на една годинка станало;
на деня на Гергьовден
по двора като ходело,
"мама" и "тати" викало.
Аврам на Тодорка думаше:
- Да си детето премениш,
детето ще си заколя!
Тодорка, булка хубава,
хем си детето облича,
хем бистри сълзи ронеше.
По една свещ запалила,
двама ги в ръце държали.
Аврам си Георги хвана
с ножче да го заколи.
Ясна е звезда паднала,
вакъл си овен държеше
и на Аврам думаше:
- Не си коли детето,
най си коли овена!
Опака, Поповско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|