* * *

Аврамова жертва

Аврам Деници думаше:
- Денице, ясна звездице,
ти вечер рано изгряваш, (2)
сутрин до късно все грееш,
младите булки разбуждаш
и малки деца разплакваш.
У дома като огрееш, (2)
у дома като разбудиш,
у дома - що не разплачеш
от сърце една рожбица, (2)
я момче, я пък момиче?
Аврам Деници думаше:
- Денице, ясна звездице,
аз ще се моля на тебе,
пък ти се моли на Бога,
дано ми Господ помогне
от сърце рожба да имам,
да расне и да порасне,
да каже "мама" и "тате",
на Бога ще го харижа, (2)
за курбан ще го заколя!
Както си Авроам помоли,
и тъй му Господ помогна,
от сърце мъжка рожбица.
Раснало и пораснало,
станал дванайсегодишен,
продума "мама" и "тате".
Аврам му наум хрумнало -
той го на Бога обеща
за курбан да го заколи.
Мило му й Аврам чедото,
мило му й, какво да прави, -
пред Бога лъа не бива.
Поведе Аврам детето,
поведе да го заколи.
Ангел му фаща десница (2)
и на Аврам думаше:
- Недей си коли чедото,
Бог ти вярата изпитва,
един ти овен изпраща
за жертва да го заколиш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.