* * *

Аврамова жертва

Лазар по двора ходише,
по двора, по калдаръма,
дребни си сълзи ронеше
хем са на бога молеше:
- Боже ле, мильън господе,
Я дай ми, боже, я дай ми,
някаква рожба природа
момченци ели мумйчи.
Ако дъй, боже, момченци,
курбанчи жа го арижа
на личен ден на Гергьовден,
а пък ку дъй, боже, момиче,
в черкови жа го арижа.
Де стуя господ та слуша,
че му даде момченци,
името му й Аврамчо.
Расна Аврамчо порасна
на осемнайси години,
че си във къра тръгнали
черна ми угар да орат
и желто жито да фъргат.
Пиленци фърча, прифърча,
пищеше, дуру гълчеше:
- Бате ле, бате Лазаре,
недей се, бате, отказва
от твойтю, вярната слово,
със бога ни са тъгувай,
най си курбана заколи
на осемнайси години.
Аврамчо тейну думаше:
- Чуваш ли пиле как пищи,
пищеше, дуру гълчеше,
да си курбана заколиш
на усимнайси години.
Тейно Аврамчо думаше:
- Синко Авраме, Аврамчо,
га беше, синко, мънинко,
аз та курбанче аризах
на личен ден на Гергьовден.
Аврамчо тейну думаше:
- Я хайде, тейно, у дома,
че вземи тежки букаи,
че ми краката окови
и вземи ситни синджири,
че ми ръцете увържи
и ме на двора изнеси,
и ми главата отрижи,
че аз да та с ръце не ударя,
и да та с крака ни бутна.
Тейно Аврам послуша,
че си конете упрегнаха
и си у дома отидъа,
че одзе тежки букаи,
че му краката окова,
и взема ситни синджири,
че му ръцете овърза
и го на двора изнесе,
че му шията извива,
с дребни го сълзи облива.
Темна ми мъгла припадна,
и свити Герги допадна,
вакъл ми овен донеси
и на Лазарчо думаше:
- Що сториш ти да направиш,
челяк са курбан ни коли
на личен ден на Гергьовден,
най си овен заколи
на личен ден, на Гергьовден.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.