* * *

Аврамова жертва

Богдан на Рада думаше:
- Радо льо, пръвна пръвнино,
Радо льо, пръвно венчило,
знаеш ли, Радо, помниш ли
ние кат бехме мънички,
ти беше клето сираче,
ази бех чуждо аргатче,
как даде Господ, помогна
ний да се двама земеме.
Като се двама земахме,
нямахме нищо никакво,
нямахме софра ляб да ядем,
ни солница сол да топим.
Как даде Господ, помогна,
сега от сичко имаме,
от сичко, Радо, й сякакво,
безкрай имане стигнахме,
сребърна софра ляб ядем,
златна солница сол топим.
Един си кусур имаме -
от сърце рожба нямаме,
от сърце мъжка рожбица.
- Богдане, холам Богдане,
и туй ли да те науча?
Я стани рано в неделя,
запали факли вощени
и се на Бога помоли:
"Я дай ми, Боже, я дай ми
от сърце мъжка рожбица,
на Бога ще го кръщаме,
на Бога - малък Богончо.
Не ща го, Боже, за много,
дай ми го за три години,
"мамо" и "тате" да каже,
курбан ще ти го заколя."
Богдан си Рада послуша,
че стана рано в неделя,
запали факли вощени
и се на Бога помоли.
Де седял Господ, да слуша,
както са Богдан помоли,
и тъй му Господ помогна.
Даде му Господ, даде му
от сърце мъжка рожбица,
на Бога са го кръщали,
на Бога - малък Богончо.
Станало й дете тринешно -
сякаш е на три недели,
станало й на три недели -
сякаш е на три месеца,
станало й на три месеца -
сякаш е на три години,
станало й на три години,
казало "мамо" и "тате".
Богдан са радом урадва.
Който ден ще го кайдисва,
на Бога курбан да коли,
Богдан си рано подрани
със негов малък Богончо
и на нивата отиде.
Еднъж си, дваж си обърна
и си волове посъпря.
Богдан си малко поседна,
малко хляб да си пояде
със негов малък Богончо.
Таман си хлябо разгърна,
сокол се вива, повива,
че кацна сокол, че кацна
по на предните волове,
на волове на рогите,
жално и милно си гуца
и на Богдана си дума:
- Богдане, холан Богдане,
знайш ли, Богдане, помниш ли
кат са урече, обрече,
на Бога курбан ще колиш!
Не седя Богдан, не яде,
пак си хлябо загърна,
че стана Богдан и тръгна.
Вървял е Богдан, бързал е,
като си у тях отиде,
той си воловето повъзпря,
из равни двори ходеше,
бели си ръце кършеше -
как да си коли Богончо!
Богончо у къщи привляга
и на майка си думаше:
- Мале ле, мила майчице,
аз от соколи разбирам.
Да кажеш, мамо, на тате,
когато ще ме заколи,
да купи тенки сиджими,
хубаво да ме увърже,
да н' река някак да мръдна,
тате във грях да укарам.
Рада навънка излезе
и на Богдана продума:
- Я слушай, Богдан, Богдане,
на Бога курбан ще колиш,
курбана малък Богончо,
купи си тенки сиджими
и хубаво го увържи!
Че стана Богдан, отиде,
купи си тенки сиджими
и хубаво го увърза,
и се Богдана наведе
да си Богончо заколи.
Таман са Богдан наведе,
от Бога книга паднало:
"Алал ти струвам Богончо!
Ти имаш дребно имане,
на Бога курбан да колиш."
Богдан са радом урадва
и си Богончо развърза,
и на търлата отиде.
Като в пердята нагази,
нагази дребно имане,
улови най-баш овена,
на Бога курбан заколи,
цялото село повика:
- Яжте и пийте, селяни,
за Богончово здраве!
Аз имам дребно имане
на Бога курбан да коля.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.