* * *

Аврамова жертва

Разболял ми се й Иванчо
на свети Божи Гергьовден;
майка му седи на глава
и се на Бога молеше,
на Бога, на свети Гьоргя:
- Вдигни ми, Боже, Иванча,
само ми за две години -
на Бога ще го харижа,
на Бога, на свети Гьоргя.
Де седял Господ, де слушал,
та че ми дигнал Иванча
само си за две години.
Нали са дните броени,
дошло е време врекано.
Тейко му точи ножове,
майка му меси хлябове.
Иванчо дума майци си:
- Мамо ма, мамо, миличка,
що месиш хляба и плачеш,
що тейко точи ножове,
и хем ги точи, хем плаче?
- Синко ле, сине, Иванчо,
ти си на Бога обречен,
на Бога, на свети Гьоргя.
Тебе ще те заколим
за курбан за свети Гьоргя.
Тейко Иванчо уловил,
от небе човек извикал:
- Пусни, Авраме, Иванчо -
вакъл е овен зад тебе,
той ще й за Бога за курбан,
за Бога, за свети Гьоргя!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.