* * *

Аврамова жертва

Дошъл е ден Гергьовден,
всеки ще агне да коли.
Стоян си няма агънце,
има си мъжко детенце,
него Иванчо викаха.
Иванчо мами думаше:
- Що ходи татко по двори,
що точи тънки ножове,
що рони сълзи до земя.
- Иванчо ле, мило мамино,
като ме, мама, разпитваш,
правичко ще ти обадя -
татко ти тебе ще коли,
с агне да те замени.
Иванчо дума мами си:
- Моли се, мамо, на тати,
като вземе мене да коли,
да ми ръцете завърже,
да ми краката завърже,
да не би с ръце да бутна,
да не би с крака да ритна
и грехове да си набера.
Наклали буйни огньове,
Иванчо в пещта сложили;
нали е майка му милостива,
избърза пещта да оттули -
Иванчо турски поседнал,
бяла си книга четеше,
с черно слово написана.
Иванчо дума мами си:
- Защо не ме, мамо, изчака
книгата да си изчета.
Я иди, мамо, погледай -
кошара пълна с овце,
с млади бели агънца.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.