* * *

Аврамова жертва

Аврам Деници думаше:
- Денице, ясна звездице,
като свечера изтичаш,
зорна пред зори залязиш,
ти си пцетата разлаеш,
ти си петлите разпееш,
дребните деца разплакваш,
младите булки разбуждаш,
на свекър огън да палят,
на свекър и на свекърва.
Мъне, Аврама, не гледай,
аз съм си селски чорбаджи,
всичкото много стигнахме,
един си кусур имаме -
от сърце рожба нямаме.
Аз ще се моля на тебе,
а ти се моли на Бога,
дано ни Господ помогне -
от сърце рожба момчана,
три годин да я имаме,
три годин да я милваме,
на мама. "мамо" да рече,
на тата "тато" да рече;
на четвъртата година
на Бога ще и заколим,
на Бога младо курбанче!
Както се Аврам помоли,
тъй му е Господ помогнал -
от сърце рожба момчана.
На четвъртата година
Аврам из двори ходеше,
жаловен Аврам, тъговен;
че го Исакчо съгледа,
Исакчо дума тату си:
- Тато льо, милен тато льо,
защо си, тате, жаловен?
Аврам Исакчо думаше:
- Исакчо, синко Исакчо,
ти иди, иди, Исакчо,
от майка прошка да земнеш,
ръката да й целунеш,
ръката и коляното,
и на майка си да кажеш:
"Ще идем в гора зелена,
младо курбанче да колим,
на Бога да го принесем;
поищи ален пещимал."
Че стана Исак, че стана
и при майка си отиде,
и на майка си думаше:
- Мамо льо, мила мамчо льо,
мър дай ми прошка, мамчо льо,
и дай си, мамо, ръката,
ръката и коляното -
младо курбанче да колим,
на Бога да и принесем,
и дай ми ален пещимал.
Кога в гората отишле,
Аврам Исаку думаше:
- Исакчо, олум Исакчо,
постой малко, почакай,
да насека дърва, глогове.
Насече дърва, глогове,
и на Исакча ги натвари,
сложиха дърва, глогове,
и станал като изгубен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.