|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Аврамова жертва
Прочу се Стоян чорбаджи,
че има много имане -
петстотин крави ялови
хиляда вакли овчици
че си им Стоян приготви
петстотин коли със сено
хиляда коли ичемик,
че са и присмял на бога.
- Да дадеш, боже да дадеш
зла зима, скъпа година,
пак ще си стадо прехраня.
Де стоял господ, та слушал
та дойди една зла зима -
от Димитров ден до Марта.
В марта се зайре кътило,
кътило и досвътило.
Замряло пусто имане,
на ден по една и по две,
на неделя дестина.
Стоян ми, Стоян чорбаджи,
не ги дереши, скубеше,
а най ги купен кладеше;
на ден ми, на ден Гергьовден,
баш овена е умрял,
та си купена докладе.
Негово малко момченце,
то си на Стоян думаше:
- Тате ле, Стоян чорбаджи,
днеска е, тате, Гергьовден,
всички агне си колят,
ние си, тате, нямаме
агънце да си заколим;
от бога глас се зачу:
"Мене за агне заколи!"
Стоян си дете заколи
и го в пещта постави;
когато пещта отвори,
детенце турски седеше
и на Стоян думаше:
- Тате ле, Стоян чорбаджи,
вземи медни кавали,
че при купена застани,
засвири жалко и милно -
да ти стадото потръгне!
Мамарчево, Елховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|