* * *

Аврамова жертва

Събрали ми се, отбрали
хаджии, баш чорбаджии
да ядат, още да пият;
всичките ядат и пият,
Аврам ни яде, ни пие,
най се на Бога молеше:
- Божне ле, да ми помогнеш,
каква ми годе рожбица;
аз курбан ще я обрека
на свети ден, на Гергьовден!
Даде му Господ, помогна,
даде му рожба момченце,
с хубаво име кръстиха,
с хубаво име Манолчо.
Расти Манолчо, порасти,
станал е на три години,
захвана из двора да ходи,
да дума "мама" и "тати".
Ангел Господен подхвръкна
и на Аврама продума:
- Авраме, баш чорбаджиино,
ти стоиш ли си на речта,
дето се, Аврам, обрече -
дете си курбан да дадеш?
Аврам си ножа точеше,
точеше Аврам, плачеше,
Манолчо татко думаше:
- Що ножа точиш и плачеш?
Ангел Господен пак мина,
и на Аврама продума:
- Авраме, баш чорбаджиино,
я влезни в равна кошара,
изкарай агне шарено,
Манолчо курбан да н' сториш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.