* * *

Аврамова жертва

Грозданка и Тодор двамата
мъжка си рожба нямаха,
и тий се молба молеха:
- Ей мари Зора-Зорице,
ей мари светла звездице,
ти като рано изгряваш
и млади булки разбуждаш,
и малки деца разплакваш;
ей мари светла звездице,
я ти ни, звездо, помогни,
мъжка си рожба да добийм.
Ний ще го, звездо, кръстиме
на божно име - Бужелчо,
три годин ще го милваме
и ще го дадем на Бога -
ний ще го жертва заколим
на свет ден, звездо, Гергьовден.
Бог им молбите зачува,
Мъжка им рожба той даде,
тий си детето кръстили
на божно име - Бужелчо.
Расна Бужелчо, порасна
година, Боже, той стори,
гален Бужелчо и милван,
две ми години изпълни
и във третата постъпа.
Ей дойде свет ден Гергьовден,
всичките пещи горяха,
всички курбани колеха,
Тодор из двори ходеше
кахърен, много жаловен -
чуди се, още и мае,
как ще Бужелчо кайдиса.
И си ножчето наточи,
и си Бужелчо улови,
улови, да го заколи.
Нали е пусто бе дете,
от сърце рожба късана -
ръце се разтреперали,
очи се в сълзи облели,
ножче на земя той свали.
Грозданка глава издаде
и на Тодора викаше:
- Недей го жали, Тодоре,
най му главата отрежи,
Божата воля да сторим!
Тогаз детето кат чува,
то на баща си продума:
- Развий си, тате, пояса,
извий ми назад ръцете
и ми краката изпъни,
да не ти махам и ритам,
че те са мойте грехове.
Тодор детето послуша,
Ръце му назад той свърза
и му краката изпъна,
и му главата отряза,
и го във пещта той метна.
Майка и баща плачеха
и около се виеха,
и жални песни пееха:
"Опече ли се, Бужелчо"?
Кога си пещта отварят -
Бужелчо турски седеше
в една зелена морава,
календар в ръка държеше,
на майка, баща думаше:
- За мене да не плачете,
колко бях добре при вазе,
по-добре тука ще бъда...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.