* * *

Аврамова жертва

Дошел ми, Боже голям ден,
голям ден, Боже Гергьовден
кой има агне да коли,
кой няма, с пари ще купи.
Андрей сиромаха, той си агънце няма,
няма пари с какво да купи.
Чуди се Андрей, мае се,
що да си Андрей заколи,
на Бога курбан да даде.
Най-после Андрей намисли
детето да си заколи,
детето, малък Иванчо -
на Бога курбан да даде.
Андрей жена си продума:
- Еленке, булче хубаво,
зарана рано да станеш,
силно пещта да запалиш
Иванчо ще да заколим,
на Бога курбан да дадем!
Еленка нищо не каза,
жално си, милно заплака.
Станала рано в неделя,
когато пещта палеше,
Андрей ножове точеше
Иванчо майка питаше:
- Мале ле, моя майчице,
защо са тези ножове
нали си агънце нямаме?
Майка му нищо не каза,
баща му глава отряза,
че са го в пещта хвърлили.
Че мина малко, не много,
кога пещта отворили,
те са се чудом чудили -
Иванчо на столче седеше
книжка Иванчо четеше.
И Господ каил не станал
дете за курбан да вземе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.