* * *

Аврамова жертва

Сичко си Стоян имаше,
моско си дете нимаше,
та са на Бога молеше:
- Та харизай ми, Боже ле,
до йедно моско детенце!
Га го големо изкутем,
до дванадесте години,
курбан ща да го заколем,
дето ти речеш, Господю!
Зачу му Господ молбана,
та си му Господ хариза
до йедно моско детенце.
Та си го Стоян изкути
на дванадесте години,
тогав си Стоян спомена
каква йе дума продумал,
да са йе Стоян фтасувал
детенце курбан да даде.
Стана го Стоян заведе
нах високана планина,
детено курбан да коли.
Ага ми Стоян отиде,
на планина си пристигна,
извади сабе йогнено
да му главона йотсече.
Де му се йеви ангелчек
със един овен каматан,
та си Стояну викаше:
- Стояне, гидим Стояне,
немой си коли детанце,
дете са курбан не коли,
курбан са коли, Стояне,
ваклиен овен каматан!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.