* * *

Аврамова жертва

Петър по двори ходеше,
и се на Бога молеше:
- Я ми дай, Боже, помогни,
едничка рожба от сърце,
да расте и да порасте,
на три годинки да стане -
детенце ще си заколя
на Бога курбан ще сторя.
Дади му Господ, помогна,
едничка рожба от сърце,
едничка рожба момчана.
Иванчо са го кръстили.
Расти Иванчо, порасти,
на три години е станало.
Дет ходи Петър и плаче,
остри ножове точеше,
и пак се самси вардеше
Иванчо да го не види.
Майка му хурни палеше,
пали майка му и плаче,
и пак се сама вардеше
Иванчо да я не види.
Че как я видя Иванчо,
Иванчо дума майци си:
- Майно льо, стара майно льо,
що точи татьо ножове,
хем точи татьо, хем плачи?
Що палиш, мамо, хурната,
хем палиш, мамо, хем плачеш?
Какво ще татьо да коли,
какво у хурните ще печеш?
Майка му дума Иванчу:
- Иванчо, синко, Иванчо,
Нали ме питаш, да кажа,
право ще ти обадя -
тебе баща ти ще коли!
Когато беше мънинко,
той те на Бога обрече,
Иванчо, ще те заколи,
на Бога курбан ще стори.
Иванчо дума майци си:
- Мамо льо, стара мамке ле,
като ме й татю обрекъл,
нека ме татю заколи -
със Бога лъжа не бива,
със Бога бива истина!
Таман туй дума Иванчо,
Петър Иванча улови,
Иванча да си заколи.
на Бога курбан да стори -
Ангел му ръка улови,
и си на Петра думаше:
- Я на ти, Петре, овена,
овена да си заколиш,
на Бога курбан да сториш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.