* * *

Аврамова жертва

Дошло ми й, Боже, дошло ми й,
дошло ми й ден Гергьовден;
кой има агне, кой има,
кой има, агне ще коли,
кой няма, курбан не ще даде.
Стоян й човек набожен,
ама си няма агне да заколи,
той се чуди, чуди се и се мае,
какъв ще курбан да даде.
Стоян има момче Иванчо,
него ще курбан да даде.
Майка му пещта палеше,
дребни си сълзи ронеше;
баща му ножове точеше.
Иванчо мама си думаше:
- Ний, мамо, агне нямаме,
а ти, мамо, пещта палиш,
татко, мамо, ножове точи -
кое агънце ще да заколи?
Мама на Иванчо си думаше:
- Тебе, Иванчо, ще да заколи,
на Бога курбан да даде!
Иванчо жално заплака
и на майка си думаше:
- Моли са, мамо, на тати,
мъничко навън да ме пусне -
с другарите да се видя,
и довиждане да си зема.
Докато Иванчо издума,
баща му доди, го фана
и му главата отряза,
и го у фурната метна,
и на жена си думаше:
- Еленке, любе, Еленке,
Еленке, първо венчило,
аз ще си на нива отида,
нивата да си обиколя -
фурната недей отваря!
Нали й майка милостива,
тя баща му не дочака
от нивата да се върне;
тя си пещта отвори -
Иванчо на стол седеши,
дребна си роса росеше,
бяла си книжка четеше!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.