|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Аврамова жертва
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
заран е, либе, Гергьовден,
хората курбан ще колат,
ми ние като нямаме
какво ще да си заколем?
Имаме мъжко детенце,
него ще курбан заколем,
Гергьовден да си направим!
Петкана дума Стояна:
- Либе Стояне, Стояне,
огън ти уста изгори,
змия ти език изела -
какво си сега намислил. -
Коги е било сутринта,
рано подрани млад Стоян,
направи свещи факлия,
па си зе мъжко детенце,
запали свещи факлия,
та си детенце прекара,
та му крачката привърза
и на детенце думаше:
- Татово мъжко детенце,
на тате, сине, едното,
а на майка ти първото,
ка ще му крачка привържа
главичка да му отрежа.
Па му крачката привърза
и му главичка отреза.
Па си курбана отреди
и си фурната опали,
курбан във фурна залупи.
Току че дойде Петкана.
Стоян Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
да викнеш, та да запееш,
па я ще викна, засвиря -
весело празник да отпратим.
Петкана викна, та запе...
Нали е мила майчица,
тя викна, та си заплака
и на Стояна думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
я си фурната отлупи,
че ще си курбан изгори.
Кога си фурна отлупи,
дете кръстато седеше,
ситно си писмо четеше,
сухо си злато броеше.
Койнаре, Белослатинско; Гергьовденска - трапезна (Стоин-ТВ, №
472; =БНПП 2, с. 283).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|