* * *

Аврамова жертва

Запаса Радка бял камък,
носи го Радка, гледа го,
цели ми три месеца.
Етърва й се присмяла:
- Носи го, Радке, гледай го,
бял камък рожба не става,
бял камък дума не дума,
Радка се жалба нажали,
че влезе в хладно мазане.
Бикнала дрехи всякакви,
извади люлка шарена,
че я на греда окачи
и си камъка сложила.
Като го залюляла,
дребни си сълзи зарони,
викнала и заплакала:
- Я ми дай, Боже, я ми дай,
от сърце рожба момчана,
момчана я момичена.
Ако ми рожба ти дадеш,
за курбан ще я обрека,
за курбан на свети Георги.
Не ща я, Боже, за дълго!
На три години да стане,
на мама, "мама" да каже,
на тати, "тати" да рече.
Станало девет месеца,
имала рожба момчана.
Хубаво го име кръстила,
хубаво име Иванчо.
Раснал е Иванчо, пораснал,
тъкмо на три години,
на мама, "мама" казало,
на тати, "тати" рекло.
Дошло е ден Гергьовден,
тейко му из двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше
остро си ножче точеше.
Иванчо подир него вървеше
и си тено питаше.
Тейно на Иванчо продума:
- Иванчо, синко Иванчо,
кога се с майка ти взехме
ние си рожба нямахме
и са на бога молихме,
ако ни рожба той даде,
за курбан ще я обречем,
за курбан, за свети Георгия,
днеска е ден Гергьовден,
тебе ще Иванчо заколя.
Иванчо дума на тейко си:
- Като към мене посегнеш,
ръцете да ми овържеш,
ръцете между краката,
с ръка да те не бутна
с крак да те не ритна
в грях ще те нанеса.
Тейко усука върба дебела,
та му ръцете овърза,
ръцете между краката.
С дясна си ръка нож държеше
с лява му глава държеше.
Като си нож замахна
дясна му ръка изтръпна,
че си ножчето изтърва.
Като се назад обърна
отзад овен пристигна,
че си овена зима
и си Иванча остави.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.