* * *

Аврамова жертва

Стоян мама си думаше:
- Я ми дай, мамо, я ми дай
дрехите букурещките.
Ша ида, мамо, ша ида
в Букурещ града голяма,
в Букурещката черкова,
на Бога да са помоля.
Дано ми даде мил Боже
каква ми годе рожбица,
я момче, я момиченце.
Ако ми даде момченце,
на курбан ще го заколя,
на курбан на свети Гергьовден.
Де седя Господ, да слуша
и свети ангел да писа,
та че ми даде момченце,
че го кръстиха Николчо.
Расна Николчо, порасна.
Кога е дошло Гергьовден
и Гергьовската черкова,
Николчо по двор ходеше,
баща му ножче точеше,
майка му пещта палеше.
Николчо дума тейна си:
- Защо ти е, тейно, туй ноже?
Дали цървули ще правиш
или ще мене да колиш.
Дорде Николчо издума,
тейно му глава отряза
и го в пещта хвърлиха.
Мина са малко, не много -
кога са пещта отлюпили,
Николчо на стол стоеше,
златна ябълка държеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.