* * *

Аврамова жертва

Стоян на Рада думаше:
- Радо льо, първа пръвнино,
Радо льо, първо венчило,
станало е девет години,
откак се двама събрахме,
от нищо, нищо нямахме;
сега ни Господ помогна,
от всичко, всичко имаме,
злата синия нямахме,
злата синия диндисахме.
Рада Стояну думаше:
- Едно, Стоене, нямаме -
от сърце мъжка рожбица.
Стоян на Рада думаше:
- Моли се, Радо, на Бога,
от Бога не се отделяй,
мъжка ни рожба да даде.
Рада Стояна послуша
и се на Бога помоли.
Отде я Господ зачува,
мъжка им рожба създаде,
и я Иванчо кръстили.
Расна Иванчо, порасна,
станал е на една неделя,
сякаш е на два месеца,
станал е на две недели,
сякаш е на две години.
Тъкминко на ден Гергьовден
Стоян ножове точеше,
Иванчо дума мами си:
- Защо си точи ножове,
дали бейчето ще коли?
Рада Иванчу думаше:
- Няма бейчето да коли,
тебе, Иванчо, ще коли!
Че взема Стоян ножове
и си Иванчо заколи,
и го в тавата нареди.
Седнали двама да плачат,
да плачат и да нареждат,
и го във пещта метнали.
Като си пещта разхлюпват,
какво във пещта да видят? -
Иванчо сред тава седеше,
жълти жълтици нижеше
и закон божи четеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.