* * *

Аврамова жертва

Дошъл ми, мамо, дошъл ми й,
свети ден божи Гергъовден
кой има агне да коли си коли
кой няма с пари си купи.
Андрея човек соримах
той няма агне да коли
той няма и пари да купи
Андрея по двор ходеше
ситни си сълзи ронеше
и остри ножове точеше
Иванчо дума татко си:
- Що точиш татко ножове
кат си нямаме агънце
и пари няма да купим
Андрея дума Иванча:
- Иванчо, синко, Иванчо
татко теб ша заколи
на свети Герге за курбан.
Иванчо татко си думаше:
- Пусни ма, татко, пусни ма
с другарчета да си поиграя
с другарчета прошка да взема
тогаз ме татко закило
Таман Иванчо туй издума,
татко му главата отрязъл
и са го в пеща хвърлили
нали е майка милозна
нимой мама да трае
че си пеща отпушила
нали е от бога казано.
Иванчо седял и седеше
ситно писънце пишеше
и на майка си думаше
Не можаа майко да търсиш
мъничко що не почака
писънце да си напиша
писънце да си напиша
на татко ми да го дадеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.