* * *

Аврамова жертва

Задал се е, Боже, голям ден
голям ден, Боже, Гергьовден;
хората агне ще колят
на свети Георги за курбан.
Кой има агне, ще коли,
който няма, с пари ще купи.
Този ми Андрей сиромах,
той няма агне да коли
нито пари да купи.
Той има дете Иванчо,
той ще си дете заколи,
на свети Георги за курбан.
Андрея по двор ходеше,
остри ножове точеше.
Иванчо баща си попита:
- Що точиш, татко, ножове?
Андрея нищо не каза,
че си детето улови
и му главата отряза,
че го във фурна метнали.
Андрея из двори излязъл
и на жена си продумал:
- Ази ще се малко разходя,
докато не се завърна,
фурната недей отваря!
Но нали майка не търпи,
тя си фурната отвори
и какво да види горката -
Иванчо на стол седеше,
бяла си книга четеше;
дребна го роса побила,
по лице бяло-червено,
и на майка си продумал:
- Защо ме, майко, отвори,
не можах книга да прочета!
На книгата, майко, писано,
човек за курбан не бива!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.