* * *

Аврамова жертва

Излезна Аврам, бре, богатий,
излезна на равни друмове,
и повървеа тия добри гости,
повървеа, на монастир да одат.
Та говори Аврам, бре, богатий:
- Пийте, яжте, мои добри гости,
пийте, яжте и на Бога се молете;
да вас Господ молба че приима -
еве, стана деведесе година,
како смо ми земали се
сос стара баба Исака,
од свое сърце чедо немаме;
пак се молиме на Господа,
да ни даде чедо од сърцето.
И не сакам многу да живее,
да живее само три години.
Колко от сърце чедо да познавам,
пак на Бога курбан че го давам.
И мина време, време три години,
и даде Господ чедо от сърцето;
и живяало таман три години,
и слезна Гаврилъ Божи 'рангел,
на Аврама потио разговора:
- Е, Авраме, Авраме, бре, богатий,
що си на Бога курбан обрекъл,
оти го, Авраме, не даваш?
И проговори Аврам, бре, богатий:
- Е, Гавриле, Божи, бре, 'рангеле,
я що съм на Бога обрекъл,
я се назад не повръщам,
ама сакам на Господа да се помолим
да го ариже Господ още до три годин -
да стане дете шест години,
да го дадем на големо училище,
да изучи книга вангелие;
тогава ще стане по-голем курбан.
И ариза го Господ още три годин,
и стана детето шест годин.
Пак слезна Гаврил Божи 'рангел:
- Хайде, Авраме, Авраме богатий,
ще да даваш на Господа курбано!
И зема Аврам, бре, богатий,
зема сребрени ножеве,
да заколи неговото мъжко дете;
тури го на десно коляно
и фана да остри сребрени ножеве;
я дете му тио разговора:
- Авраме, Авраме, бащо, бре, богатий,
дали чеш, Авраме, петел да заколиш,
ели чеш на Господа курбан да колеш!
Но Аврам тога си фана,
фана мъжко дете,
да го коле курбан на Бога.
И продума Гаврил Божи 'рангел:
- Стой Авраме, Авраме, бре, богатий,
това на Бога курбан не ще да бъде;
само земи една пръчка дренова,
та удари на черната земня,
че излезнат три черни овнове -
они чет на Бога голем курбан да бидат.
Зема Аврам, бре, богатий,
зема пръчка дренова,
та удари на черната земня -
излезнали три черни овнове.
И тогай зема Аврам богатий,
зема сребрени ножеве,
закла три черни овнове -
овнове курбан бидоа
и на Аврама дете остана.
И дете му славно, бре, биде -
учен биде мъж (sic)
и рани бащата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.