* * *

Аврамова жертва

Откакто се Станка ожени,
мина се девет години,
все в света неделя се е молила
да си рожбица добие,
все си е надежди имала -
или женско, Боже ле, или мъжко...
Надея се и пренадея се,
че си рожбица нямала;
веке на молба паднала,
всеки ден на черква ходеше,
едри, дребни свещи палеше
и Богу плачевно се молеше:
- Помогни ми, Боже, рожбица,
додеяло ми се е и по улицата да минувам,
че да ми се смеят хората:
"Тази ли е Станка яловицата,
гдето е останала без деца!"
Миличек, Боже, горкина и злочеста,
да си момченце добия,
а че да стори до три години,
на даскал ще го проводя,
на книга да се научи.
Като стори пет години,
курбан ще ти го обрека,
курбан на светого Гьоргя!
Помогна й мъжка рожба.
Сторило е до три години,
на даскал си го проводи,
на книга да се научи;
сторило е пет години,
курбан са го обрекли
Йоанчо, един на майка.
Баща му по двори ходеше,
остри ножове точеше,
дребни сълзи ронеше...
Като го погледна Йоанчо,
че на майка си питаше:
- Що ходи, майчо льо, стара майчо льо,
що ходи банко по двори,
що точи остри ножове?!
- Йоанчо, един на майка,
Йоанчо, малки йоанчо,
курбан ще те заколим!...
Йоанчо майки си думаше:
- Когато е тъйкана, майчо льо,
да ми краката вържете
със сиджимови връвчици,
ръцете да ми държите,
зере е млого мъчно...
Че си Йоанчо подлегна,
та си Йоанча заклаха,
та си го в пещта хвърлиха,
с теклата са го похлюпили,
че да се опече хубаво.
Като един чейрек постоя,
майка му пещта отхлупи -
Йоанчо турски седеше,
бяло си книже държеше,
черно си слово пишеше,
на майка си я подаде:
- На ти, майко, таз' книга,
да види банко що пише -
то не е, мале, подобно
челяка курбан да колите,
ами хубаво агне да зъмне,
курбан да ми заколи,
да сбере рода и доста,
да ядат, мале, да пият
и мене да благославят!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.