Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Юли  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Аврамова жертва

Иванчовата майчица
тя на Иванча думаше:
- Днеска е бела събота,
утре е млада неделя,
утре е свети Великден.
всички ще в черква да идат,
че и ти, синко, да идеш.
Кога се назад повърнеш,
дома госкье да си доведеш,
роднини или познати.
Иванчо майка послуша,
стана ми рано в неделя,
чисто се бело премени,
на черкова си отиде
на Бога да се помоли.
Кога се назад повърнал,
Иванчо госкье потърсил,
срам го бе от комшиите
без госкье да си отиде,
че секой си госкье завада,
за Иванчо госкье немало.
Пред черква стои просяче,
просяче голо дрипаво,
Иванчо него поканил
дома да си го заведе.
Майка му на праг седеше,
Иванча тежко кълнеше:
- Сине Иванчо, Иванчо,
няма ли за теб роднини,
роднини или познати,
та си ми, сине, повлякъл
просяка келяв и шугав;
гнус ме е до него да седна,
камо ли обяд да правя.
- Мамо ле стара, не яка,
я иди, мамо, у чичови,
докато обяд направим.
Иванчо сложил, наредил,
наредил чесна трапеза
и просяче си поканил.
Седели, обяд правели,
Иванчо пита просяче:
- Ще да те, дедо, попитам -
церил ли си си раните?
- Много съм билки опитал,
от нищо помощ не найдох,
но мене са ми казали -
где се два млади събрали
и първа рожба имали,
рожбата да си заколят,
залък от нея да вземем,
раните ще ми оздравят.
Иван Петкани говори:
- Либе Петкано, Петкано,
дай дете да заколиме,
та да спасиме стареца
от тия кели и шуги.
- Либе Иванчо, Иванчо,
под дясно съм ти колено,
и мене да ме заколят,
дума не мо'м ти повърна.
Петкана дете подаде
измито и изкъпано.
Иванчо влезе в пивници,
та да не гледа Петкана,
кога й колят рожбата.
Иванчо дете очисти,
във тепсия го нареди
и го на фурна отнесе.
Фурнаджия се чудеше
що е Иванчо направил.
Иванчо дума, говори:
- Ние сме още два млади,
Бог че ни друго хариже,
всичко е Божа работа!
Дома се върна Иванчо.
Седели, що са седели,
Иванчо на фурна отиде.
Фурнаджия фурна отвори -
дете кръстато седеше;
що биле ясни въглени,
всичко е жълти жълтици,
детето с них си играе.
Чуди се Иванчо и мае
какво ще каже просяче.
Просяче дума, говори:
- Сине Иванчо, Иванчо,
това е Божа работа.
иди донеси детето,
та да го, сине, помилвам,
че ще си вече отидем.
Иванчо дете донесе;
стареца дете милваше
и на Иванчо думаше:
- Това е Божа работа,
я че па келяв останем.
Тръгнал е да си отиде,
бръкна във десни джобове,
извади три пера лукови,
на Иванчо ги подаде:
- Сине Иванчо, Иванчо,
като си дойде майка ти,
тежко ще да се разболей,
трети ден подир Великден
със душа ще се раздели.
Като майка си погребеш,
при мен на госкье да дойдеш,
ако съм дрипав и келяв;
перцата да не забравяш.
Отзаран ги е донела
майка ти от бостаните;
по пътя деца тичаха,
за лукови я перца молеха,
тя си децата биеше,
с люти ги клетви кълнеше,
през рамо перца фъргаше
и ги във калта газеше.
Тизе ги, сине, донеси,
че може да й дотрябват.
У дома си Иванчо улезнал
и майка му се прибрала;
на Иванча на зло говори:
- За просяк келяв и дрипав
детето да си заколят.
- Мале ле, мила майчице,
всичко е Божа работа.
Она е обяд правила
и тежко болна легнала.
Трети ден подир Великден
със душа си се раздели.
Иванчо майка погреба
и на Петкана говори:
- Петкано, я ще отидем
при онзи просяк на госкье.
Иванчо тръгна, отиде;
старец го чесно посрещна,
още по-чесно нагости,
голям са зафет правили.
Старец Иванчо попита:
- Сине Иванчо, Иванчо,
искаш ли да те заведем,
да видиш при нас какво са,
какво са бедни и богати?
Иванчо на старик говори:
- Я тия хора познавам,
они са при нас умрели.
- Щом знаеш, че са умрели,
искаш ли да видиш майка си?
Като отишли да видят -
майка му цяла в пъкъла,
сал й се видят очите.
Като видяла Иванчо,
тя на Иванчо думаше:
- Сине Иванчо, Иванчо,
ела ме, мама, избави,
избави, сине, от туй зло,
ден и нощ на огън да стоим.
Старец на Иванчо продума:
- Донесъл ли си перцата,
подай ги сега майци си,
за перца да се улови,
от пъкъл да се избави.
Подаде Иванчо, подаде,
подаде перца лукови;
она се за них хванала
и на перваза стъпила;
прекинали се перцата
и она назад паднала.
Старец на Иванчо говори:
- Много е грехове правила
и много тука ще стои.
Добро да правиш Иванчо,
добро ще те тука посрещне;
що е правила майка ти,
ти, синко, да го не правиш!

 


Гурково, Видинско (Стоин-ТВ, № 3633 - "Господ се престорил на просяк").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.