* * *

Аврамова жертва

Стоян на Звезда думаше:
- Бре да ни Господ подари
едно ми детенце, момченце
и курбан ще му заколим.
Къде стоял Господ, та слушал,
пък им подарил, подарил
едно детенце, момченце
и го Иванчо кръстили.
Расна Иванчо, порасна,
стана ми на две години.
Съмнало ми ден Гергьовден,
хората колят агнета.
Иванчо дума татко си:
- Къде е, татко, нашето,
нашето агне гергьовско?
Пък той му нищо не рече,
ми си Иванчо хванали,
хванали та го заклали,
та го на курбан сторили.
Стоян на Звезда думаше:
- Ще ида, Звездо, ще ида,
попове да си извикам,
попове, още владики,
курбана да ми опеят.
И стана Стоян, и тръгна,
че при владика отиде
и го вкъщи заведе.
Като си фурна отворил
бре, що да види във фурната -
Иванчо седи във фурната
с две ябълки на ръце.
Че го от фурна изкараха,
владика Стоян думаше:
- Стояне, халъм, Стояне,
ела ми ръка целувай
да ти детето харижа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.