* * *

Аврамова жертва

Ден доде, Боже, ден доде,
ден доде, Боже, Гергьовден.
Всеки си има даяма,
всеки си има агънце.
Дамян си няма даяма
и той си няма агънце,
само си има детенце,
детенце, мъжка рожбица.
Той ще си дете заколи
на свят ден, свят Гергьовден.
Майка му върви сучеше,
баща му ножа точеше.
Детенце пита майка си:
- Що ти са, мамо, тез върви?
Майка му сълзи пророни
и на детенце продума:
- Детенце, мъжка ми рожбо,
ден дошъл свети Гергьовден.
Всеки си има агънце,
агънце да си заколи.
Ний си нямаме агънце,
тебе ще, майка, да заколим.
Докато майка издума,
татко хваща детенце
и го на двори изнася
и там какво да види -
агънце в двора блееше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.