* * *

Аврамова жертва

Рано Зорница изгряла,
първите петли разпява,
млади си булки раздига,
малките деца разплаква,
стари си хора събужда.
У всяка къща все плаче,
у Стоянови нямало,
нямало дете да плаче.
Стоян по двори ходеше
и се на Бога молеше:
- Я ми дай, Боже, я ми дай,
каква ми годе рожбица,
момчана, я момичана,
хубаво име ще турим,
хубаво име Боженчо.
Не ща го, Боже, за много,
само ми за три години,
пък ще го на теб харижа.
Чул го бе Господ, дал му бе
едно момченце му даде,
хубаво име му турнали,
хубаво име Боженчо.
Расти Боженчо, порасти,
станал ми на три години.
Тейно му по двор ходеше,
остро си ножче носеше,
бистри си сълзи ронеше;
Боженчо върви след него,
тейно му глава отряза,
па го във пещта той тури.
Жаловна майка, миловна,
не можа да се изтърпи,
ами си пещта отхлупи -
Боженчо турски седеше,
бяла си книга четеше,
с жълти жълтици засипан,
печено агне край него.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.