* * *

Аврамова жертва

Стоян Зорничке думаше:
- Зорничке, ясна звездичке,
ти като рано изгряваш,
старите баби приспиваш,
малките деца разплакваш,
младите булки разбуждаш.
А нас, ясна звездичке,
няма кой да ни разбуди-
от сърце рожба нямаме.
Аз ти се моля на тебе,
а ти, звездичке, на бога,
дано ни господ помогне
една ни мъжка рожница!
Не щем го, боже, за много,
да расне и да порасне,
на три годинки да стане
и курбан ще го харижем
на хубав ден Гергьовден!
Де е седял господ, де е слушал,
де е седял ангел, де е писал,
мъжка им рожба даде.
Раснало е и пораснало
на три годинки станало.
Дошъл е ден Гергьовден,
курбан ще го харизват,
майка му пеща палеше,
баща му ножче точеше.
Баща му глава извива,
извива да го заколи.
Де се е ангелче задало,
вакло си агне водеше.
Ангелче дума Стояна:
- Стой, Стояне, почакай,
аз ти водя вакло агне,
агне за дете да колиш.
Стоян си дете остави
и си агнето заколи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.