* * *

Аврамова жертва

Аврам по двори ходеше
и се на Бога молеше:
- Зорнице, ясна звездице,
ти като рано огряваш,
млади булки разбуждаш,
дребни дечица разплакваш,
аз ще се моля на тебе,
ти се моли на Бога -
дано ни Господ отдаде
една ми мъжка рожбица,
мъжка ми, или женска;
да расне и да порасне,
"тати" и "мама" да каже!
Де седял Господ, де слушал,
че му Господ отдаде
една ми мъжка рожбица.
Те си го с име кръстиха
на Бога - малък Богданчо.
Расъл Богданчо, порасъл,
на три годинки той станал
и "мама" и "татко" той казал,
но Господ си курбан поискал.
Аврам по двори ходеше,
дребни си сълзи ронеше
и си ножчето точеше.
Богданчо на тати думаше:
- Татенце, миличък татенце,
защо по двори си ходиш
по двори ходиш и плачеш?
Аврам си нищо не рече,
детинска глава той изви.
Господ отгоре извика:
- Авраме, холан, Авраме,
дете си за курбан не искам -
я си в сая ти влезни,
че улови бурма голяма,
нея за курбан заколи!
Че влезе Аврам в саята,
улови бурма голяма,
че я за курбан заколи
и цяло село покани,
дето си дете отърва...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.