* * *

Аврамова жертва

Аврам по двори ходеше,
по двори, по калдаръми
и дребно сълзе ронеше.
Аврам зорнице думаше:
- Зорнице, ясногрейнице,
ти като рано изгряваш
и нашироко огряваш,
на всички врати огряваш
да им булките разбуждаш,
да им децата разплакваш;
на нашта врата огряваш,
не ми детето разплакваш.
Я ще се моля на тебе,
пък ти се моли на Бога,
дано ни Господ хариже
що-годе една рожбица,
момиче или момченце.
Ако е, холан, момченце,
не ща го язе за много,
да расте и да порасте,
"мама" и "тате" да рече,
да стане седем години,
я ще го курбан харижа
на Бога, на свети Гьорги.
Де седя Господ да слуша,
та че му Господ хариза
една ми мъжка рожбица.
Лично му име кръстиха,
лично му име Иванчо,
че расте Иванчо, порасна,
"мама" и "тате" предума,
станал е седемгодишен.
Ден доде, ден ми Гергьовден,
всичките рано раниха
и Аврам рано подрани.
Аврам по двори ходеше
и дребни сълзи ронеше,
Иванчо подир вървеше
и на тейно си думаше:
- Тейне ле, мили тейне ле,
що по двор ходиш и плачеш,
оти ми мене не кажеш?
Аврам Иванчо думаше:
- Иванчо, дете глупаво,
като ма питаш, да кажа,
да кажа, да те не лъжа.
Ден доде, ден ми Гергьовден,
сичките рано раниха,
сичките курбан ще колят,
а пък аз тебе ще коля.
Иванчо тейно думаше:
- Що седиш, тейно, що гледаш,
хубаво да ме запънеш,
да не би, тейно, да ритна,
да ритна, да те порежа!
Аврам Иванчо улови,
че го хубаво запъна,
извади ножче кръвниче,
дигна Иванчо да коли,
отгоре му се й глас чуло:
- Бе стой, Авраме, не коли
детето малък Иванчо!
Погледни долу нагоре,
къде са е задрачило
едно виторого овенче,
на дясно рогче факличка!
Аврам Иванчо отпъна,
та че си закла овенче.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.