* * *

Аврамова жертва

Дошъл е, Боже, голям ден,
голям ден, Боже, Гергьовден.
Всеки агънца ще коли -
кой има, Боже, и кой няма.
Който има, ще си заколи,
който няма, с пари ще си купи.
Андрей е човек сиромах,
той няма да си заколи,
и пари няма да купи.
Той има едно детенце,
него Андрей обрече
за свети Георги за курбан.
Татко му по двор ходеше,
нови ножове точеше.
Иванчо в стая седеше
и през прозорец гледаше.
Иванчо на мама думаше:
- Майко ле стара майчице,
защо татко ходи из двора
и точи нови ножове,
кого, мамо, ще коли,
като си нямаме агънца,
и пари нямаме да купим.
Мама на Иванчо думаше:
- Иванчо мало мамино
не смея, майко, да кажа
от милост, мама, от жалост.
Теб е баща ти обрекъл
за свети Георги за курбан.
Иванчо на майка си думаше:
- Моли му се, мамо,
моли се на татко,
пък аз ще моля Бога -
дано ме, мамо, почака
по къра да си изляза,
нивите да си обиколя,
обиколя да ги набуча.
Ходил Иванчо, върнал се;
татко му Иванчо улавя
и му главичка отрязва,
че го в пещта турнали.
Майка му пред пещ стоеше
и дребни сълзи ронеше.
От милост майка от жалост
бързо е пещта отулила,
че какво в пещта да види -
Иванчо сред пещта стоеше,
черковни книжки четеше,
в тава се агънце печеше.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.