* * *

Аврамова жертва

Седнали ми са, седнали
Аврам и Янка двенките,
седнали да вечерят.
Ели са още, пили са
дума по дума рекли са,
рекли са и се скарали.
Аврам на Янка думаше:
- Знаеш ли, Янке, знаеш ли,
когато бяхме мънички,
ти беше клето сираче,
а пък аз чуждо аргатче.
От нищо, нищо нямахме
като се с тебе събрахме,
от нищо, нищо нямахме:
в гърнет вода топлехме,
в паница хляб месехме.
А сега, любе Янке,
от всичко, всичко имаме.
Златна параля нямахме,
вчера златари минаха -
златна параля купихме.
Хубава стока събрахме,
хубава стока и мъка,
че си рожбица нямаме.
Да зная, либе, Янке ле,
че таз работа до тебе -
младичка ша та парясам.
Да зная, либе, Янке ле,
че таз работа до меня -
сам ще да се куйдисам,
куйдисам да са убия.
Янка й жално дожаля
почнала й Янка да плаче
и се на Бога молеше:
- Я ми дай, Боже, я ми дай
от сърце една рожбица,
я момче, я момиченце.
Аз ще го, Боже, харижа
на свети Георги, за курбан.
Де стоя Господ да слуша
и свети Рахангел да пише,
ех, че е Янка добила
една ми мъжка рожбица.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.