* * *

Аврамова жертва

Дошъл ми е, Боже, дошъл ми е,
голям ден - Георгьовден.
Всичките агнета изколиха -
кой няма с пари купуваха.
Нали сие Георги сиромах
той няма агне да коли,
нито пък пари да купи.
Той имал момченце мъничко,
мъничко - деветгодишно.
Него за курбан ще коли,
жертва на Бога да стори.
Станъл ми е рано на Георгьовден,
Георги си Иванчо за ръка водеше
и се из двори разождаше,
из двори, из калдаръми
и дребни си сълзи ронеше,
Иванчо дума мама си:
- Мале ле, мила, майчице,
нещичко ще те попитам -
право ще ми кажиш:
що ме татко разхожда
из двори по калдаръми
и дребни си сълзи той рони?
Иванчовата майчица мила,
тя си Иванчо тихом думаше:
- Иванчо, мили, мамине,
като ме питаш - да кажа
да кажа, да те не лъжа.
Днеска е, мама, Георгьовден,
синки агнета ще колят.
Нали е баща ти сиромах,
той няма агнета да коли,
нито пък пари да купи.
Теб за курбан те гласи -
жертва на Бога да стори.
Докато майка издума,
Георги го на дръвник повлече
и му главицата отсече,
и си пещи упалили,
че го у пещи метнали.
Георги на жена си думаше:
- Аз ще горе да изляза -
да не си фурна отпушила.
Скоро назад ще се върна.
Нали е майка милостна -
не може да се стърпи
и си фурна отпуши,
и що за чудо да види.
Иванчо си на скомени седеше,
бяло си книже държеше,
черно си писмо четеше
и на майка си думаше:
- Мале мо, мила майчице,
защо, мале, тъй прибърза,
та си фурната отпуши.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.