* * *

Аврамова жертва

Иванчо нямал рожбица;
той се на Бога молеше:
- Боже ле, вишни Господи,
я дай ми, Боже, рожбица,
и него курбан ще сторя
на голям ден, на Гергьовден!
Иван се смилил на Бога -
даде му мъжка рожбица,
и него кръсти Иванчо.
Расте Иванчо, порасте,
дошло ми е ден Гергьовден,
тейно му ходи по двори,
остри ножове точеше
и жално-милно плачеше.
Как го съгледа Иванчо,
Иванчо дума тейно си:
- Тейно ле, стара старийо,
що ти е золум, та плачеш?
Тейно Иванчо думаше:
- За тебе плача, Иванчо -
тебе те й тейно обрекъл
на голям ден, на Гергьовден,
курбан ще да те сторя!
Иванчо дума тейно си:
- Тейно ле, стара старийо,
я си връвчици изсучи,
връвчици за ръцете ми,
връвчици за краката ми -
със ръце да те не бутна,
със крака да те не ритна,
в грехове да те не внеса!
Тейно му изсука връвчици,
връвчици за ръцете му,
връвчици за краката му,
и си Иванча вържеше -
главата ще му отреже!
Ей, че се порти хлопнаха,
и двора се е напълнил
със черни й бели агнета.
Свети ги Георги караше
със позлатена тояга
и на Ивана думаше:
- Иване, луда гидийо,
де се е чуло й видяло
челяк за курбан да стане -
няма ли агне раниче!
Че пусна Иван детето,
улови агне раниче,
че закла Иван агнето...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.