* * *

Аврамова жертва

Стоян си Петкана думаше:
- Петкано, либе, Петкано
откак сме са двама събрали
местата не сме си мениле,
ай да си места променим
и да се Богу помолим,
дано ни Господ даде
бре, какво годе, детенце,
па ще го, либе, харижем
на свети Георги молитва.
Стоян си навсекъде ходи,
никой не щя го посрещне
агънце да му продаде,
агънце да си заколи,
детенце да си не коли,
че е много мило за челяд.
Той на Петкана продума:
- Я иди, либе, всред село,
всред село, на бояджията,
та вземи прежди всякакви
свилени и копринени,
да си детето овържем,
да не би някак да шава,
да не е халал молитва.
Петкана всред село отиде,
та си назе прежди всякакви
и като се назад връщаше,
тънка си нишка плетеше,
дребни си сълзи ронеше.
И като си у тях отиде,
па си детето сложиха,
и си детето овързаха,
и му главата отряза.
Петкана пещта палеше,
дребни си сълзи ронеше;
Стоян на дръвник отиде,
нахлупи калпак до очи,
дребни си сълзи пророни.
Отде са взеха два светци,
два светци, два ангела,
и на Стоян продумаха:
- Много ти здраве от Господ,
черно ти шиле допрати
детето да си не колиш.
Стоян на светци продума:
- Азе си детето заколих,
яла го в пещта - пече се.
Нали е майка жаловна,
жаловна майка, миловна
тя си пещта отвори
и що да види в пещта -
детето кръстом седеше,
ситно евангелие четеше,
с позлатена главица
и с посребрени зъбици.
Тя се набързо дръпнала
и си дете извадила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.