* * *

Аврамова жертва

Дошъл е, Боже, Гергьовден,
всеки си има агънце,
агънце да си заколи;
Андрея няма агънце.
Той има едно детенце,
него го Иванчо викаха,
той него ще си заколи.
Иванчо мама думаше:
- Що ходи тати по двори
и точи остри ножове,
дали мен, мамо, ще коли?
Мама Иванчо думаше:
- Теб сме те, мама, обрекли,
за свети Георги за курбан.
Иванчо мама думаше:
- Кажи му, мамо, на татко,
мъничко да си почака,
нивите да си обиколя,
и да ги, мамо, набуча.
Че ходи Иванчо по ниви
и се е назад повърнал,
тогаз го Иванча закалят,
закалят и го подреждат,
и го в пещта затулват.
Нали е майка припряна,
тя си пещта оттули -
Иванчо по турски седнал,
дребни си пари броеше
и бяла книга четеше.
Той на майка си продума:
- Защо ме, мамо, оттули,
мъничко да си почакала,
парите да си прочета,
парите, още книгата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.