* * *

Аврамова жертва

Седнал е Аврам, поседнал,
на два на кръстум пътюве
и се на бога молеше:
- Я дай мо, боже, я дай ми,
от сърце малко детенце;
да стори до три годинки
"маю" и "тате" да рече,
курбан ще го заколя.
Чул го е господ, послушал
дал му е малко детенце,
сторило до кри години,
дор рекло "маю" и "тате".
Аврам си дете смилило,
легнал е Аврам, заспал е.
На сън му се присъни:
- Авраме чуен чорбаджи,
ти щеше курбан да колиш,
твоето мало детенце!
Постой ми, боже, почекай,
да стане девет години
и баща ярдъм да види.
Една ми сутрин в неделя,
Аврам си точи ножове,
детенцето го питаше:
- Баще ле, милен баще ле,
защо точиш ножове?
- Сино ле, мили сино ле,
в гора щем пожар да сечем!
- Пожар се със нож не сече,
пожар се със брадва сече!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.