* * *

Аврамова жертва

Дошло е ден Гергьовден,
всеки си агне закаля,
който няма, си купува.
Нали е Тодор сиромах,
той си няма агънце,
и пари няма да си купи.
Иванчо на татка си думаше:
- Днеска е, татко, Гергьовден;
всеки си агне закаля,
който няма, си купува,
ние сме сетни сиромаси,
нямаме пари да купим.
Тодор Иванчо думаше:
- Тебе, Иванчо, ще заколим,
тебе курбан ще дадем!
Иванчо дума татко си:
- Татко ле, мили татко ле,
ти да ме, татко, пуснеш
на пътя да си изляза,
с другари да поиграя!
Ах, че го татко му пуснал,
с другари да си поиграе.
Ах, че се Иванчо върна,
баща му го закаля
и го във фурна положи
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, либе Тодорке,
ази ще ида на кръчмата,
с другари да се почерпя;
сакън фурната да не отваряш,
докато не се върна!
Стана си Тодор, замина;
нали е майка жалостна,
жалостна, още милостна,
не можа майка да търпи,
че си фурната отвори.
Да види чудо голямо -
Иванчо сред фурна седеше,
бяла си книга държеше,
черно си слово четеше!
Ако не бе чудо ставало,
не би се песен пеяло!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.