* * *

Аврамова жертва

Помолило са чуждинче
на Бога, на свети Гьорги:
- Отдай ми, Боже, отдай ми
еднинка мъжка рожбица!
Не ща я, Боже, за много,
ала го искам за малко -
да рече "мамо" и "татьо",
кола дърва да докара,
кола дърва, кола брашно,
на Бога ще го харижа,
на Бога, на свети Гьорги!
Де стоял Господ, та слушал,
та му отдаде, отдаде
едничка мъжка рожбица,
раснала, та пораснала,
та рече "мамо" и "татьо",
та кола дърва докара,
кола дърва, кола брашно.
Кога във къщи увлезе,
майка му хляба месеше
и го със сълзи замеся,
баба му пещта палеше
и я със сълзи гасеше,
татьо му точи ножове
и ги със сълзи олива.
Ванчо си баба думаше:
- Бабо льо, мила бабо льо,
що мама меси хлябове
и ги със сълзи замеся,
що татьо точи ножове
и ги със сълзи олива?
Баба си Ванча думаше:
- Попитай, Ванчо, татьо си!
Попита Ванчо татьо си,
той си Иванча улови
и му главата отряза,
и го във пещта фърлили.
Ванчо във пещта седеше,
със меден кавал свиреше,
кавал му свири, говори:
- Де се е чуло, видяло
детенце в пещта да седи!
Господ си не ще детенце,
ам иска шаро агънце.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.