* * *

Аврамова жертва

Устаре, Аврам, убеле,
моску си дете не руди;
Аврам са Богу пумоли:
- Та хорижи ми, Боже ле,
едничку моску детенце,
та гу ща корсти Харизан;
та га гулему нарасте,
на петнадесте години,
да науре бела пчиница,
та че гу ща курбан заколи.
Бог му послуша молбана,
та си му Госпуд хариза,
лю едно моску детенце,
та си гу е Аврам корстил,
кайну са бе на Бога обрекъл.
Ага Харизан нарасте,
на петнадесте години,
та наура бела пчиница,
сьоднал е Аврам да плаче.
Син му Харизан викаше:
- Оти ми плачиш, бубайку?
Харизану Аврам викаше:
- Как да ни плача, сину лю,
га та сам курбан убрекал.
Сетне си Аврам заведе
едничкуту моску детенце,
на високана планина,
курбан на Бога да го заколи.
Пумокна сабе огнену,
Харизана да си заколи,
проводи Госпуд ангела,
Ангела Арахангела,
та фати рока Авраму,
да не заколи сина си.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.