* * *

Аврамова жертва

Стоян Петкани говоре:
- Либе Петкано, Петкано,
днеска е, либе, събота,
утре е, либе, неделя,
неделя, либе, Гергьовден -
сите ще агне да колят,
Гергьовден да си преслужат,
Богу молитва остават.
Ние - сирак сиромаси,
нема си агне коляме,
Гергьовден да преслужиме,
Богу молитва оставим -
мъжко ще дете коляме!
Петкана Стоян говоре:
- Либе Стояне, Стояне,
как ще си дете коляме,
като си ни е едното,
и ние сме го добили
със билки и със коренье?
Стоян Петкани говоре:
- Либе Петкано, Петкано,
мъжко ще дете коляме,
ама ти да му не казваш,
да не би да се уплаши,
да не би да си избега.
Ете Първанчо че иде.
Нали е макя рождена,
не могла да си утърпи,
па на Първана казала:
- Сине Първанчо, Първанчо,
кани се, сине, баща ти,
я тебе, сине, да колье,
Гергьовден да си преслужим,
Богу молитва оставим.
Първанчо макя говоре:
- Нека се кани, мале ле,
щото е казал, ще бъде.
Отиди нова чаршиа,
Уземи свила секаква,
повече свила зелена;
от четири я препрегни,
а от девет я изплети,
свилен ми гайтан исплети,
нозете да ми привържеш,
нозете, та па ръцете -
на тато да си не шавна,
че си е, мале, срамота,
от Бога, мале, грехота!
Макя Първанчо послуша,
отиде нова чаршиа,
узела свила секаква,
повече свила зелена;
от четири я препрегна,
а од девет я изплете,
свилен му гайтан изплете,
та му нозете вързала,
нозете, още ръцете.
Ете баща му че иде -
улегна в ладна одая,
узе си дете пред себе,
та го нагорка изнесе,
та го на земня обори,
па го на нозе настъпи;
бръкна си десни джебове,
извади влашко ножленце,
па си ножленце наточи.
Първанчо очи помрени
и си на баща говоре:
- Тате ле, мили татенце,
убаво ножле наостри,
сръчено да ме закольеш,
душата да ми не мъчиш!
Първанчо това издума -
свилен се гайтан прекина.
Първанчо макя говоре:
- Що стоиш, мале, та гледаш?
Руси си реда отрежи,
нозете да ми привържеш,
нозете, та па рацете -
на тато да си не шавна;
че си е, мале срамота,
от люде, мале, срамота,
от Бога, мале, грехота!
Първанчо това издума -
тъмен се облак зададе,
у облак - златна чиния,
в чиния - вакло агънце,
та си на Първан паднала.
Петкана Стоян говори:
- Либе Стояне, Стояне,
проклета да е макя ти,
що си те тебе очува!
На Бога жалба дожале,
тизе си абер, бре, нямаш!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.