* * *

Аврамова жертва

Андрей сетен сиромах,
той си агънце нямаше,
агънце да си заколи,
на Бог жертва да бъде.
Той има дете Иванчо,
Иванчо ще си заколи
на Бог жертва да бъде,
Иванчо девет годишен.
Петранка ходи по двор
бистри си сълзи ронеше.
Иванчо дума майка се:
- Мале ле, мила майко,
що ходиш мале по двора,
бистри си сълзи що рониш?
Петранка дума на Иванчо:
- Иванчо мило мамино,
как да ти каже майка ти?
Като си агънце нямаме
на Бог жертва да дадем,
татко ти тебе те коли
на Бог жертва да дадем.
Иванчо дума майка си:
- Мале ле, мила, мале ле,
я кажи мале на татко,
малко да ме почака
по къра да си изляза,
с другари да се събера,
събера, майко, поиграя.
Докато Иванчо издума
татко му вкъщи влезе
и си Иванчо упои,
и го на двора изнесе,
и се към Бог обърна:
- Боже ле, вишни господи,
твоята да е работа -
и му главата отряза.
Бързо го у фурна сложиха,
сложиха да се опече.
Андрей на църква отиде
и на Петранка поръча:
- Фурната няма да отваряш,
докато не се завърна.
Петранка нали е майка милостива
една си дупка на фурна направи
и си окото сложила
и какво ми тя да види.
Иванчо на стол си седеше,
бяла си книга четеше
и на майка си продума:
- Мале ле, мила, мале ле,
що не ме, мамо, почака
книгата да си изчета.
Царството и везирството,
мое то щеше да бъде.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.