* * *

Аврамова жертва

Петкана Стояну думаше:
- Либе Стояне, Стояне,
днеска йе либе субота,
а ютре йе света неделя,
неделя, кажу Джурджовдън,
свак че си ягне заколе,
на Бога жертву да носи,
а нийе смо клети сиромаси
немамо ягне за жертву.
Стоян Петкани думаше:
- Либе ле, либе Петкано,
нийе смо клети сиромаси,
ала си нийе дете имамо,
мушко дете на майку,
имамо дете за жертву,
детето че си заколемо!
Петкана Стояну думаше:
Стояне, либе ле Стояне,
нали йе дете йединче!
Змия ти очите изпила,
чавка ти мозък изела,
кико дете че колемо!
Стоян Петкани претеше:
- Либе Петкано, Петкано,
немой на дете да кажеш,
оно че ръгне да побегне.
Ако му дума продумаш,
главуту че ти одрежем,
на колъц че гю наденем!
Лели йе майка проклета,
она не могла да истърпи,
па на детето казала.
Лели йе дете разумно,
детето Петкани говори:
- Що стоиш, мале, та гледаш,
я иди у нову чаршию,
та купи свилу свакикву
у девет бойе различие,
па ги преплети у девет
и ми рукете превържи
на татка да не посегнем!
Петкана послуша детето,
отиде у нову чаршию,
накупи свилу свакикву
у девет бойе различие,
та му рукете превърза.
На ютредън рано у зору
Стоян си узел нож голем
и му главуту одрезал.
У вурну га после турили,
а ка вурнуту отворили,
дете у вурну седело
и белу йе книгу чело.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.