* * *

Аврамова жертва

Мари хей,
Аврам Петранке думаше:
- Ден дойде, любе, голям ден,
и по-голям ще да дойде,
по-голям, любе, Гергьовден!
Че ний си курбан имаме,
ала си агне нямаме,
какво ще да си заколим,
за свети Георги за курбан,
за Бога Божа помен?!
Аз съм си, любе, намислил,
да си заколя Иванча,
Иванчо, дето мъничко -
то няма да разбере!
Днес петък, утре събота,
вдруги ден света неделя,
в понеделник е Свети Георги;
да станеш рано сутринта,
прясна си вода донеси,
че си Иванча окъпи,
бяла му ризка облечи,
зелено венче оплети -
да си Иванчо замяза
на бяло, вакло агънце,
че аз ще го заколя!
Петранка нищо не рече,
мъка й в душа заседна,
и дребни сълзи пророни.
Мина се петък, събота,
мина се света неделя.
Станала рано сутринта,
прясна си вода донесла
и си Иванча окъпа,
бяла му ризка облече,
зелено венче оплете,
че си Иванчо замяза
на бяло, вакло агънце.
Аврам Иванча поведе,
горе в градината заведе,
на зелената морава -
там да му глава отреже!
Иванчо дума майка си:
- Майко ле, мила майчице,
аз виждам, мамо, разбирам,
че татко ще ме заколи,
но ще те молба помоля -
хубаво да ми посвържеш краката,
краката, още ръцете,
да не го някак аз ритна,
че е от Бога грехота!
Аврам си ръка повдигна
да си Иванча заколи,
ръката му се вдървила!
Отгоре се глас зачува:
- Я стой, Авраме, какво правиш,
я се назад обърни -
двора ти пълен с сюрия,
сюрия вакли агънца,
че си агънце улови,
та го заколи
за Свети Георги за курбан.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.