|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Аврамова жертва
Помолило се чуждинче
на Бога и на свети Гьоргя:
- Я дай ми, Боже, я дай ми
еднинка мъжка рожбица!
Не ща го, Боже, за много,
ала го искам за малко -
"мамо" и "татьо" да рече,
с кола дърва да докара,
с кола дърва, с кола брашно.
Курбан ще да го заколя
на ден ми, на Гергьов ми ден.
Де стоял Господ, та слушал,
отдал му мъжка рожбица,
"мамо" и "татьо" е рекло,
с кола дърва докарало,
с кола дърва, кола брашно.
На ден ми, на Гергьов ми ден
татко му остри ножове,
хем остри, хем сълзи рони,
майка му пече хлябове,
хем пече, хем сълзи рони.
Стоян си мамо думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
татьо що остри ножове,
хем остри, хем сълзи рони?
Ти печеш бели хлябове,
хем печеш, хем сълзи рониш.
Мама Стояне думаше:
- Сино Стояне, Стояне,
как да не печа и плача!
На Бога курбан си вречен,
курбан ще да те заколим.
Стоян си мамо думаше:
- Мамо льо, мила мамо льо,
дето я нещо за Бога,
за него, мамо, не плачи!
Ми речи, мамо, на татя,
да иде татьо на дюкян,
да купи нови сиджими,
та да ми върже ногите,
ногите, мамо, ръцете,
със ноги да го не ритна,
със ръце да го не удра.
Та стана татко, отиде,
отиде татко на дюкян,
та купи нови саджими,
та му ногите завърза,
ногите, още ръцете,
че го е курбан заколил.
И го в хурната сложили.
Отишли да го извадят -
какво да видят, да сторят!
В хурната стои млад Стоян,
кръстом си Стоян седеше,
желти жълтици броеше.
Чуди са, мае чуждинче
как ли на Бога да кажат.
Рангелче слязло отгоре,
сам го е Господ изпратил,
и на чуждинче думаше:
- Дете са курбан не коли,
ами са коли агънце!
Бузовград, Казанлъшко; Гергьовденска - хороводна (СбНУ 60, № 491
- "Дете курбан остава живо в пещта - 1").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 29.06.2006
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010.
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010.
|